Насоки за университетски служители при издаване на свободен софтуер

Ние от Движението за свободен софтуер вярваме, че компютърните потребители трябва да разполагат със свободата да променят и разпространяват софтуера, който използват. Прилагателното „свободен“ в израза „свободен софтуер“ означава потребителите да са свободни да изпълняват, променят и на свой ред разпространяват софтуера. Свободният софтуер допринася към човешкото познание, за разлика от несвободния. Ето защо университетите би трябвало да насърчават свободния софтуер в името на напредъка на знанието, точно по начина, по който насърчават учените и изследователите да публикуват резултатите от своята работа.

Уви, много ръководни кадри в университетите проявяват алчно отношение към софтуера (и изобщо към науката), разглеждайки компютърните програми като възможност за докарване на лични доходи, а не като възможност за допринасяне към знанието на човечеството. Разработчиците на свободен софтуер се борят с тази тенденция вече почти 20 години.

Когато през 1984 година започнах да разработвам операционната система GNU, първата ми стъпка беше да напусна работата си в Масачузетския технологичен институт. Направих това тъкмо за да не позволя на бюрото по лицензи в МТИ да попречи на издаването на GNU като свободно лицензиран софтуер. Вече бях замислил подход за лицензиране на програми за GNU, който би подсигурил всички производни версии също да бъдат свободен софтуер (подход, който изкристализира в Общия публичен лиценз на GNU, GNU GPL), и не ми се щеше да трябва да се кланям на чиновниците в МТИ, за да ми позволят да го използвам.

През всичките тези години хора, свързани с различни университети, често са идвали във Фондацията за свободен софтуер, за да получат съвет как да се справят с администратори, които разглеждат софтуера само като стока за продан. Един добър метод, приложим дори при специално финансирани проекти, е да използвате за основа на работата си съществуваща програма, лицензирана под GNU GPL. Тогава можете да кажете на началството: „Нямаме право да издаваме променената версия под никакъв друг лиценз, освен GNU GPL — във всеки друг случай ще сме в нарушение на закона за авторското право“. След като угаснат доларчетата в очите им, шефовете обикновено се съгласяват софтуера да бъде издаден като свободен.

Можете да помолите за помощ и спонсора, който ви финансира. Когато една група разработчици от Нюйоркския университет написа компилатора на GNU за Ada с финансиране от Военновъздушните сили на САЩ, договорът изрично изискваше произтичащия от проекта код да бъде дарен на Фондацията за свободен софтуер. Споразумейте се първо със спонсора, а после любезно дайте на университетската администрация да разбере, че въпросът не търпи предоговаряне. Те биха предпочели да имат сключен договор за разработка на свободен софтуер, отколкото да нямат съвсем никакъв договор, така че най-вероятно ще се съгласят с условията ви.

Както и да подходите, добре е да повдигнете въпроса колкото се може по-рано — и задължително преди разработката да е преполовена. Към този момент, университетът все още е зависим от вас и вие диктувате правилата: обяснете на администрацията, че ще завършите програмата и тя действително ще работи, ако писмено се съгласят тя да бъде разпространявана като свободен софтуер (и се съгласят с вашия избор на свободен лиценз). В противен случай ще работите по програмата само дотолкова, че да си напишете по нея научната статия, но няма да предоставите версия, която да е годна за разпространение. Когато началниците знаят, че трябва да избират между това да имат софтуерен пакет, който носи престиж на университета, или да нямат нищо, те обикновено избират първото.

Все пак не всички университети са толкова лакоми. Тексаският университет следва политика, която улеснява публикуването на разработения там софтуер като свободен софтуер под Общия публичен лиценз на GNU. Univates в Бразилия и Международния институт по информационни технологии в Хайдерабад, Индия също имат практиката да подпомагат издаването на софтуер под GNU GPL. Като започнете с привличането на поддръжници във факултета си, вие можете също да успеете да прокарате такава политика във вашия университет. Поставете въпроса на принципна основа: има ли университетът за мисия да тласка напред човешкото познание, или единствената му цел е да увековечи сам себе си?

Както и да подходите, добре е да проявите непоколебимост и да се обосновавате от етичната перспектива на въпроса, както правим ние във Фондацията за свободен софтуер. А за да бъде етичен към обществото, софтуерът трябва да бъде свободен — и да е свободен за цялото общество.

Много програмисти, разработващи свободен софтуер, изповядват своите чисто прагматични причини да правят това: те отстояват споделянето и променянето на кода от другите като целесъобразно средство за създаване на мощен и благонадежден софтуер. Ако такива ценности мотивират и вас да разработвате свободен софтуер, това е много добре и ние ви благодарим за приноса. Но тези ценности не ви дават стабилна основа, на която да застанете, когато администрацията на университета ви притиска или примамва, за да направите програмата несвободна.

Например, тя може да излезе с аргумента, че „С всички пари, които можем да вземем за програмата, ще можем да я направим още по-мощна и благонадеждна.“ Това твърдение в крайна сметка може да излезе, но може и да не излезе вярно, а е трудно да бъде опровергано предварително. Началниците може да предложат лиценз, при който копия да се предлагат „безплатно, за ползване само с академична цел“. По този начин на общността като цяло казват, че тя не заслужава свобода, но претендират, че това ще доведе до академично сътрудничество, което (според тях) е всичко, от което вие имате нужда.

Ако изхождате единствено от позицията на удобството, е трудно да приведете истински добра причина за отказ на тези безизходни предложения, но е лесно, ако се обосновавате с етични и политически ценности. Каква е ползата, че софтуерът ще бъде мощен и благонадежден, ако цената за това е свободата на потребителите? Не трябва ли свободата да важи и извън академичните кръгове, така както важи и за тях? Отговорите са очевидни, ако свободата и общността попадат измежду вашите цели. Свободният софтуер уважава свободата на потребителите, докато несвободният отрича съществуването й.

Нищо не укрепва непоколебимостта така, както съзнанието, че свободата на общността зависи, поне в един случай, от вас самите.

---

Това есе е публикувано в Свободен софтуер, свободно общество: Избрани есета на Ричард М. Столман.